Джоджо Мойс с августовски бестселър
Издателска къща „ ХЕРМЕС “ ООД
показва
ПОД ЕДНО НЕБЕ
от Джоджо Мойс
Цена: 21,42 лева. Обем: 448 стр.
ISBN: 9789542625001 Превод: Илвана Гарабедян
Една жена, която счита, че най-хубавите дни са към този момент зад тила й, получава непредвиден късмет за ново начало.
Очаквайте „ Под едно небе “ на 5 август!
За авторката
Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 година Прави сполучлива журналистическа кариера, само че фантазията й е да стане публицист. Дебютният й разказ се радва на позитивни мнения, само че огромният пробив идва с „ Аз преди теб. Необичайната любовна история се трансформира в международна сензация с продадени над шестнадесет милиона екземпляра. Критиката го дефинира като един от най-запомнящите се романи на миналото десетилетие. По „ Аз преди теб “ е сниман и едноименен филм с присъединяване на Емилия Кларк (Луиза) и Сам Клафлин (Уил). Екранизацията, сходно на романа, провокира същински възторг. Успехът му (над $200 млн. доходи от прожекции) бе последван от филмовата версия на „ Последното писмо от обичания “ („ Нетфликс “) с присъединяване на Фелисити Джоунс и Шейлийн Удли.
До този миг книгите на Джоджо Мойс са преведени на четиридесет и шест езика и от тях са продадени петдесет и седем милиона екземпляра. Медиите на Острова я оповестиха за „ най-хубавата модерна английска авторка “. В България Джоджо Мойс има хиляди фенове, които с неспокойствие чакат „ Под едно небе “. Още с появяването си на пазара при започване на годината „ Под едно небе “ оглавява британските ранглисти за бестселъри и попада в топ 10 на американските.
За книгата
Добре пристигнали в дома на семейство Кенеди. Запознайте се с:
Лайла: изоставена от брачна половинка си поради по-млада жена малко откакто написва бестселър за това по какъв начин да запазиш искрата в брака си. Домът ѝ се разпада – безусловно и преносно, кариерата ѝ е в застой и тя не може да се отърси от чувството, че най-хубавите години от живота ѝ са окончателно отминали.
Бил: доведения татко на Лайла, който се нанася у тях след гибелта на майка ѝ. Той е благ, демодиран, държи на здравословното хранене и я докарва до цялостна полуда.
Сили: по-голямата щерка на Лайла, която ненавижда учебно заведение дотам, че стопира да го посещава. Майка ѝ няма нищо срещу – евентуално тъй като към момента не знае.
Вайълет: по-малката щерка, която обожава нецензурни рап песни и счита, че момчетата са отвратителни. А Лайла се надява това в никакъв случай да не се промени.
Джийн: отчуждения татко на Лайла, който я е изоставил преди трийсет и пет години, а един ден просто се появява на прага ѝ. Той надалеч не е модел за подражателство, само че наличието му прекатурва всекидневието на фамилията. Момичетата откриват в мъжа, който цялостен живот е преследвал насладата от живота, същински другар. Дори Бил се отпуска край него, а Лайла, ненадейно за самата себе си, стартира да излиза по срещи. И въпреки това семейство да е нетрадиционно, то в последна сметка може да се окаже най-хубавото за тях.
Отзиви
Една занимателна, трогателна и изпълнена с мъдрост история. Джоджо Мойс е в най-хубавата си форма!
Софи Кинсела
Най-добрата книга, която Джоджо Мойс в миналото е писала!
Мариан Кийс
Никой не написа за дамите на избрана възраст по-добре от Джоджо Мойс. Тя ни припомня, че ние сме значими, даже когато светът се пробва да ни трансформира в невидими. Необходимо е същинско майсторство, с цел да се опишат житейските премеждия по метод, който по едно и също време извиква и валидира прекарванията на читателя, а тя го има. Най-новият разказ на Джоджо Мойс потвърждава, че няма по-подходящ миг от сегашния да пренапишеш личната си история.
Джоди Пико
Откъс
На нощното шкафче на Лайла имаше фотография, която тя още не беше намерила сили – или може би предпочитание – да махне. Четири лица, събрани дружно пред голям аквариум на някаква туристическа атракция в чужбина – към този момент не помнеше къде – с откъс от грамадни риби на неонови райета, зяпнали ококорено зад тях. Вайълет беше притиснала носле с пръст и бе дръпнала долните си клепачи, тъй че приличаше на гротескна восъчна кукла; Сили, в блуза на бели и сини райета, също беше направила физиономия, въпреки и не толкоз демонстративно, поради че по това време беше съвсем на тринайсет; Лайла се усмихваше необятно, като че ли с вярата, че ще си създадат чудесна фамилна фотография макар всичко; и Дан, чиято усмивка не личеше в погледа, със загадъчно изражение, опрял длан върху рамото на Вайълет в моряшка тениска.
Тази последна фамилна фотография беше първото, което виждаше заран и последното – вечер, и въпреки да съзнаваше, че би трябвало да я махне, с цел да не дава звук на деня й, по някаква неразбираема причина, не можеше да я прибере в чекмеджето. Понякога в безсънните нощи, до момента в който гледаше лунните лъчи да се плъзгат по тавана в спалнята й, поглеждаше фотографията и с горест се замисляше за фамилията, което можеше да има, за всички фотоси от ваканциите, които в никакъв случай нямаше да бъдат направени – дъждовни уикенди в Корнуол, екзотични крайбрежия, на които те всички бяха облечени в бяло, за щастливата фотография от завършването на университета, пред някоя тухлена стена или може би от сватбата на Сили, с гордите й родители паралелно с нея; все призрачни и неуловими мигове от живот, който просто се беше изнизал сред пръстите й.
А от време на време си представяше по какъв начин взема огромно парче наследник пластилин и го залепва върху лицето на Дан.
Лайла се опитваше да се оправи с настойчиво задръстване в тоалетната на първия етаж, когато се обади Анушка. Преди две и половина години двамата с Дан бяха купили тази къща – огромна, „ с темперамент “ (което на жаргона на сътрудниците по недвижима благосъстоятелност означаваше „ никой не желае да я купи “), нуждаеща се от лек ремонт, в доста зелен регион на Северен Лондон – и тя беше останала очарована от старинните санитарни пространства в ментовозелено и малиненочервено, които дружно с флоралните тапети й се сториха изключително привлекателни и чудати. Тогава с Дан бяха обикаляли из стаите и си бяха представяли въображаемо по какъв начин би изглеждала къщата, откакто я освежат. Макар че, в случай че се замислеше в този момент, по-скоро тя си представяше всичко, до момента в който Дан единствено изхъмкваше несигурно и тайничко си поглеждаше телефона.
В деня, в който бяха взели ключовете, същата тази старинна и чудата водопроводна апаратура бе решила да разкрие същинското си лице в поредност от злокобни запушвания и течове. В розовата баня, която използваха девойките, постоянно имаше дълга четка и изкривена телена окачалка тъкмо до тоалетното казанче, с цел да са подръка на Лайла – тъй като очевидно постоянно беше нейна работа – да се разправи с следващото задръстване, породено от неизвестно какво, заседнало крепко в дълбините на тоалетната паница.
– Лайла! Скъпа! Как си! – Гласът на Анушка леко заглъхна и Лайла неясно дочу: – Не, Грейси, не искам карамфили. Твърде дебелашки цветя. Не, никакви гербери. Тя ги ненавижда.
Лайла се наведе и с нос докосна иконката за високоговорител на телефона. Леко й се догади, когато водата я опръска над гумената ръкавица.
– Чудесно! Страхотно! – отвърна тя. – Ти по какъв начин си?
– Водя борби в името на страхотните си създатели, както постоянно. Имаш нов чек за авторски права. Щеше да си го получила предходната седмица, само че Грейси е бременна и безусловно не може да спре да повръща. Честна дума, наложи се да изхвърля към този момент три кошчета за отпадък от офиса. Бяха станали рискови за здравето.
На долния етаж Труънт, кучето, лаеше обезпокоително. Той лаеше по всичко – катерици в градината, гълъби, мъжете, които събираха боклука, инцидентни минувачи, по въздуха.
– О, какъв брой хубаво – сподели Лайла, затворила очи, до момента в който натикваше закачалката по-дълбоко. – Бременността, имам поради. Не повръщането.
– Нищо сходно, скъпа. Ужасно е. Изобщо не разбирам за какво тези девойки не престават да раждат деца. Никоя асистентка не се задържа дълго. Почвам да се чудя дали няма нещо във въздуха от климатика. А по какъв начин са твоите сладки девойки?
– Добре са. Много са добре – отвърна Лайла.
Не беше напълно правилно. Сили беше избухнала в сълзи на закуска, откакто очевидно беше видяла нещо в инстаграм, само че когато Лайла я попита какво се е случило, тя единствено отвърна, че нямало да разбере, и ядосано потегли на учебно заведение. Вайълет я беше изгледала с едвам сдържана гняв, когато й беше споделила, че в действителност би трябвало да иде при баща си в четвъртък – това беше неговата вечер – след това безмълвно се смъкна от високото столче и не й беше проговорила през целия път до учебно заведение.
– Хубаво. Хубаво – сподели Анушка с разсеяния звук на човек, който не би я чул даже в случай че беше споделила, че и двете са били обезглавени сутринта. – Виж, по отношение на ръкописа.
Лайла извади закачалката от тоалетната паница. Нивото на водата към момента беше тъкмо под седалката. Свали си гумените ръкавици и се облегна на шкафчето. Чуваше Труънт да лае и се зачуди дали не би трябвало да занесе още една бутилка вино на съседите. Беше им подарила цели седем за три месеца единствено с цел да не я ненавиждат доста.
– Кога ще ми изпратиш нещо? Миналия месец звучеше доста сигурна.
Лайла си пое въздух.
– Аз… работя по въпроса.
Последва къса пауза.
– Виж, скъпа. Не желая да звуча педантично – подхвана Анушка с претенциозен звук. – Ти се оправи извънредно добре с „ Презареждане “. И по-късно имахме отлично повишаване на продажбите след ужасната постъпка на Дан. Явно най-малко за това би трябвало да сме му признателни. Но не желаеме да изгубим вниманието на публиката, нали? Не желаеме да закъснеем с представянето толкоз, че да е все едно се занимавам с дебютна книга.
– Аз… ще ти го пратя доста скоро.
– Колко скоро?
Лайла се озърна в банята.
– Шест седмици?
– Да кажем, три. Няма потребност да е съвършено, скъпа. Искам единствено да имам визия какво правиш. Все още ли е управление за благополучен живот като необвързана?
– Хм… да.
– С доста препоръки по какъв начин да живееш добре, без да зависиш от някого? Забавни истории за срещи? Малко горещи секссцени от битието на необвързаните?
– О, да. От всичко по малко.
– Нямам самообладание. Вече тръпна в очакване. Ще преживея индиректно всичките ти завършения! О, за бога, Грейси, не и в новото кошче. Трябва да затварям. Ще очаквам имейл от теб! Много целувки на всички!
Лайла затвори и се вторачи в тоалетната паница, молейки се равнището на водата да спадне. Докато седеше по този начин, чу Бил да се качва по стълбите. Спря на площадката на втория етаж и го чу по какъв начин се опитваше да събере сили да изкачи идващото ходило. Двамата с майка й живееха в дребна къща на един етаж от 50-те години на предишния век единствено на 10 минути пешком – непретенциозно обзаведена, с доста светлина и шир – и за него многото етажи и изобилието от мебели в тази остаряла къща беше всекидневно тестване.
– Миличка?
– Да? – Лайла се помъчи да добие жизнен и пресен тип.
– Не желая да засенчвам деня ти, само че съседите отново пристигнаха да се оплакват от кучето. И нещо гадно се стича от тавана в кухнята.
Водопроводчикът, който беше извикала по неотложност, беше цъкнал с език, беше вдигнал четири дъски от пода и очевидно беше разкрил теч в отходната тръба. Беше източил казанчето, осведоми я, че ще й би трябвало напълно нова водопроводна апаратура – „ Имайте поради, че едва ли бихте желали да употребявате тази баня още дълго. Баба ми и дядо ми са по-млади от нея “, – след което беше изпил две чаши мощно подсладен чай и я беше таксувал триста и осемдесет лири. Беше почнала да назовава това „ налог „ Мерцедес “. Всеки занаятчия, който видеше скъпата спортна кола, типичен модел, паркирана на алеята пред къщата, автоматизирано добавяше двайсет и пет % към фактурата, която към този момент беше приготвил.
– Значи, това провокира запушванията? – беше попитала Лайла, до момента в който набираше пинкода на кредитната си карта и се мъчеше да не мисли за дупката в месечния бюджет, която щеше да се отвори.
– Не. Сигурно е нещо друго – беше отвърнал той. – Но явно не можете да я употребявате сега. И всички тръби в банята би трябвало да се сменят. И като сте почнали, най-добре подменете и подовата настилка. Пръстите ми потъват в някои от дъските.
Бил беше поставил мазолестата си длан върху рамото й, до момента в който затваряше вратата зад майстора.
– Всичко ще се подреди – сподели той и леко я стисна. Това беше неговия метод да изрази прочувствена поддръжка. – Мога да оказа помощ, знаеш.
– Няма потребност – бодро се обърна към него тя. – Ще се оправя. Всичко е тъкмо.
Той беше въздъхнал безшумно, след това се обърна и сковано се запъти към стаята си.
Бил живееше при тях към този момент девет месеца, откакто се реалокира малко след гибелта на майка й. Понеже си беше Бил, не беше го заварвала да хлипа истерично или да умира от апетит, или пък да остави къщата в занемарен тип. Беше се затворил последователно в себе си и някак си се беше смалил до неясно копие на напетия някогашен занаятчия на мебели, който тя познаваше от три десетилетия, трансформирайки се в нереален контур. „ Просто ми липсва “, споделяше той, когато Лайла се отбиеше за вечеря и се суетеше из къщата, мъчейки се да внесе малко сила в застиналите стаи.
Истината беше, че и Лайла не се справяше изключително добре. Беше изпаднала в потрес, когато Дан разгласи, че се изнася. Когато най-накрая разбра за Маря, осъзна, че напускането на Дан беше незначително лек удар, нещо, което едвам я бе засегнало спрямо това. Почти не беше спала първите шест месеца, в главата й бушуваше токсична буря от най-накрая свързани влакна, от обвинявания, страхове и ледена гняв, хиляди неизречени гласно разногласия – разногласия, които Дан някак постоянно успяваше да избегне: „ Не пред децата в този момент, Лайла, може ли? “.
А след това, единствено няколко месеца по-късно, даже и това беше засенчено от неочакваната гибел на Франческа. Затова, когато предложи на Бил да се придвижи при тях за малко, и двамата изрично си бяха споделили, че го прави, с цел да помогне на Лайла с децата, да я поддържа чисто на практика, до момента в който тя свикне с живота на уединен родител. Бил резервира къщата и през множеството дни ходеше да работи в дребната дървена колиба в края на градината, където поправяше столовете на съседите или заглаждаше нови спънки за парапета на стълбите, с цел да не падат децата през пролуките в дома на Лайла. Никой от двамата не повдигаше тематиката по кое време ще се върне вкъщи. И без друго наличието му не пречеше на персоналния й живот (какъв ти персонален живот?), а и с благия си темперамент Бил внасяше в това, което беше останало от фамилията й, по този начин нужното им чувство за непоклатимост и последователност. Беше като котва за дребната им гребна лодка, напразно мятащата се по вълните, която като че ли в множеството дни беше леко наводнена и нестабилна и като че внезапно и без предизвестие се бяха озовали в дълбоки води без посока.
показва
ПОД ЕДНО НЕБЕ
от Джоджо Мойс
Цена: 21,42 лева. Обем: 448 стр.
ISBN: 9789542625001 Превод: Илвана Гарабедян
Една жена, която счита, че най-хубавите дни са към този момент зад тила й, получава непредвиден късмет за ново начало.
Очаквайте „ Под едно небе “ на 5 август!
За авторката
Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 година Прави сполучлива журналистическа кариера, само че фантазията й е да стане публицист. Дебютният й разказ се радва на позитивни мнения, само че огромният пробив идва с „ Аз преди теб. Необичайната любовна история се трансформира в международна сензация с продадени над шестнадесет милиона екземпляра. Критиката го дефинира като един от най-запомнящите се романи на миналото десетилетие. По „ Аз преди теб “ е сниман и едноименен филм с присъединяване на Емилия Кларк (Луиза) и Сам Клафлин (Уил). Екранизацията, сходно на романа, провокира същински възторг. Успехът му (над $200 млн. доходи от прожекции) бе последван от филмовата версия на „ Последното писмо от обичания “ („ Нетфликс “) с присъединяване на Фелисити Джоунс и Шейлийн Удли.
До този миг книгите на Джоджо Мойс са преведени на четиридесет и шест езика и от тях са продадени петдесет и седем милиона екземпляра. Медиите на Острова я оповестиха за „ най-хубавата модерна английска авторка “. В България Джоджо Мойс има хиляди фенове, които с неспокойствие чакат „ Под едно небе “. Още с появяването си на пазара при започване на годината „ Под едно небе “ оглавява британските ранглисти за бестселъри и попада в топ 10 на американските.
За книгата
Добре пристигнали в дома на семейство Кенеди. Запознайте се с:
Лайла: изоставена от брачна половинка си поради по-млада жена малко откакто написва бестселър за това по какъв начин да запазиш искрата в брака си. Домът ѝ се разпада – безусловно и преносно, кариерата ѝ е в застой и тя не може да се отърси от чувството, че най-хубавите години от живота ѝ са окончателно отминали.
Бил: доведения татко на Лайла, който се нанася у тях след гибелта на майка ѝ. Той е благ, демодиран, държи на здравословното хранене и я докарва до цялостна полуда.
Сили: по-голямата щерка на Лайла, която ненавижда учебно заведение дотам, че стопира да го посещава. Майка ѝ няма нищо срещу – евентуално тъй като към момента не знае.
Вайълет: по-малката щерка, която обожава нецензурни рап песни и счита, че момчетата са отвратителни. А Лайла се надява това в никакъв случай да не се промени.
Джийн: отчуждения татко на Лайла, който я е изоставил преди трийсет и пет години, а един ден просто се появява на прага ѝ. Той надалеч не е модел за подражателство, само че наличието му прекатурва всекидневието на фамилията. Момичетата откриват в мъжа, който цялостен живот е преследвал насладата от живота, същински другар. Дори Бил се отпуска край него, а Лайла, ненадейно за самата себе си, стартира да излиза по срещи. И въпреки това семейство да е нетрадиционно, то в последна сметка може да се окаже най-хубавото за тях.
Отзиви
Една занимателна, трогателна и изпълнена с мъдрост история. Джоджо Мойс е в най-хубавата си форма!
Софи Кинсела
Най-добрата книга, която Джоджо Мойс в миналото е писала!
Мариан Кийс
Никой не написа за дамите на избрана възраст по-добре от Джоджо Мойс. Тя ни припомня, че ние сме значими, даже когато светът се пробва да ни трансформира в невидими. Необходимо е същинско майсторство, с цел да се опишат житейските премеждия по метод, който по едно и също време извиква и валидира прекарванията на читателя, а тя го има. Най-новият разказ на Джоджо Мойс потвърждава, че няма по-подходящ миг от сегашния да пренапишеш личната си история.
Джоди Пико
Откъс
На нощното шкафче на Лайла имаше фотография, която тя още не беше намерила сили – или може би предпочитание – да махне. Четири лица, събрани дружно пред голям аквариум на някаква туристическа атракция в чужбина – към този момент не помнеше къде – с откъс от грамадни риби на неонови райета, зяпнали ококорено зад тях. Вайълет беше притиснала носле с пръст и бе дръпнала долните си клепачи, тъй че приличаше на гротескна восъчна кукла; Сили, в блуза на бели и сини райета, също беше направила физиономия, въпреки и не толкоз демонстративно, поради че по това време беше съвсем на тринайсет; Лайла се усмихваше необятно, като че ли с вярата, че ще си създадат чудесна фамилна фотография макар всичко; и Дан, чиято усмивка не личеше в погледа, със загадъчно изражение, опрял длан върху рамото на Вайълет в моряшка тениска.
Тази последна фамилна фотография беше първото, което виждаше заран и последното – вечер, и въпреки да съзнаваше, че би трябвало да я махне, с цел да не дава звук на деня й, по някаква неразбираема причина, не можеше да я прибере в чекмеджето. Понякога в безсънните нощи, до момента в който гледаше лунните лъчи да се плъзгат по тавана в спалнята й, поглеждаше фотографията и с горест се замисляше за фамилията, което можеше да има, за всички фотоси от ваканциите, които в никакъв случай нямаше да бъдат направени – дъждовни уикенди в Корнуол, екзотични крайбрежия, на които те всички бяха облечени в бяло, за щастливата фотография от завършването на университета, пред някоя тухлена стена или може би от сватбата на Сили, с гордите й родители паралелно с нея; все призрачни и неуловими мигове от живот, който просто се беше изнизал сред пръстите й.
А от време на време си представяше по какъв начин взема огромно парче наследник пластилин и го залепва върху лицето на Дан.
Лайла се опитваше да се оправи с настойчиво задръстване в тоалетната на първия етаж, когато се обади Анушка. Преди две и половина години двамата с Дан бяха купили тази къща – огромна, „ с темперамент “ (което на жаргона на сътрудниците по недвижима благосъстоятелност означаваше „ никой не желае да я купи “), нуждаеща се от лек ремонт, в доста зелен регион на Северен Лондон – и тя беше останала очарована от старинните санитарни пространства в ментовозелено и малиненочервено, които дружно с флоралните тапети й се сториха изключително привлекателни и чудати. Тогава с Дан бяха обикаляли из стаите и си бяха представяли въображаемо по какъв начин би изглеждала къщата, откакто я освежат. Макар че, в случай че се замислеше в този момент, по-скоро тя си представяше всичко, до момента в който Дан единствено изхъмкваше несигурно и тайничко си поглеждаше телефона.
В деня, в който бяха взели ключовете, същата тази старинна и чудата водопроводна апаратура бе решила да разкрие същинското си лице в поредност от злокобни запушвания и течове. В розовата баня, която използваха девойките, постоянно имаше дълга четка и изкривена телена окачалка тъкмо до тоалетното казанче, с цел да са подръка на Лайла – тъй като очевидно постоянно беше нейна работа – да се разправи с следващото задръстване, породено от неизвестно какво, заседнало крепко в дълбините на тоалетната паница.
– Лайла! Скъпа! Как си! – Гласът на Анушка леко заглъхна и Лайла неясно дочу: – Не, Грейси, не искам карамфили. Твърде дебелашки цветя. Не, никакви гербери. Тя ги ненавижда.
Лайла се наведе и с нос докосна иконката за високоговорител на телефона. Леко й се догади, когато водата я опръска над гумената ръкавица.
– Чудесно! Страхотно! – отвърна тя. – Ти по какъв начин си?
– Водя борби в името на страхотните си създатели, както постоянно. Имаш нов чек за авторски права. Щеше да си го получила предходната седмица, само че Грейси е бременна и безусловно не може да спре да повръща. Честна дума, наложи се да изхвърля към този момент три кошчета за отпадък от офиса. Бяха станали рискови за здравето.
На долния етаж Труънт, кучето, лаеше обезпокоително. Той лаеше по всичко – катерици в градината, гълъби, мъжете, които събираха боклука, инцидентни минувачи, по въздуха.
– О, какъв брой хубаво – сподели Лайла, затворила очи, до момента в който натикваше закачалката по-дълбоко. – Бременността, имам поради. Не повръщането.
– Нищо сходно, скъпа. Ужасно е. Изобщо не разбирам за какво тези девойки не престават да раждат деца. Никоя асистентка не се задържа дълго. Почвам да се чудя дали няма нещо във въздуха от климатика. А по какъв начин са твоите сладки девойки?
– Добре са. Много са добре – отвърна Лайла.
Не беше напълно правилно. Сили беше избухнала в сълзи на закуска, откакто очевидно беше видяла нещо в инстаграм, само че когато Лайла я попита какво се е случило, тя единствено отвърна, че нямало да разбере, и ядосано потегли на учебно заведение. Вайълет я беше изгледала с едвам сдържана гняв, когато й беше споделила, че в действителност би трябвало да иде при баща си в четвъртък – това беше неговата вечер – след това безмълвно се смъкна от високото столче и не й беше проговорила през целия път до учебно заведение.
– Хубаво. Хубаво – сподели Анушка с разсеяния звук на човек, който не би я чул даже в случай че беше споделила, че и двете са били обезглавени сутринта. – Виж, по отношение на ръкописа.
Лайла извади закачалката от тоалетната паница. Нивото на водата към момента беше тъкмо под седалката. Свали си гумените ръкавици и се облегна на шкафчето. Чуваше Труънт да лае и се зачуди дали не би трябвало да занесе още една бутилка вино на съседите. Беше им подарила цели седем за три месеца единствено с цел да не я ненавиждат доста.
– Кога ще ми изпратиш нещо? Миналия месец звучеше доста сигурна.
Лайла си пое въздух.
– Аз… работя по въпроса.
Последва къса пауза.
– Виж, скъпа. Не желая да звуча педантично – подхвана Анушка с претенциозен звук. – Ти се оправи извънредно добре с „ Презареждане “. И по-късно имахме отлично повишаване на продажбите след ужасната постъпка на Дан. Явно най-малко за това би трябвало да сме му признателни. Но не желаеме да изгубим вниманието на публиката, нали? Не желаеме да закъснеем с представянето толкоз, че да е все едно се занимавам с дебютна книга.
– Аз… ще ти го пратя доста скоро.
– Колко скоро?
Лайла се озърна в банята.
– Шест седмици?
– Да кажем, три. Няма потребност да е съвършено, скъпа. Искам единствено да имам визия какво правиш. Все още ли е управление за благополучен живот като необвързана?
– Хм… да.
– С доста препоръки по какъв начин да живееш добре, без да зависиш от някого? Забавни истории за срещи? Малко горещи секссцени от битието на необвързаните?
– О, да. От всичко по малко.
– Нямам самообладание. Вече тръпна в очакване. Ще преживея индиректно всичките ти завършения! О, за бога, Грейси, не и в новото кошче. Трябва да затварям. Ще очаквам имейл от теб! Много целувки на всички!
Лайла затвори и се вторачи в тоалетната паница, молейки се равнището на водата да спадне. Докато седеше по този начин, чу Бил да се качва по стълбите. Спря на площадката на втория етаж и го чу по какъв начин се опитваше да събере сили да изкачи идващото ходило. Двамата с майка й живееха в дребна къща на един етаж от 50-те години на предишния век единствено на 10 минути пешком – непретенциозно обзаведена, с доста светлина и шир – и за него многото етажи и изобилието от мебели в тази остаряла къща беше всекидневно тестване.
– Миличка?
– Да? – Лайла се помъчи да добие жизнен и пресен тип.
– Не желая да засенчвам деня ти, само че съседите отново пристигнаха да се оплакват от кучето. И нещо гадно се стича от тавана в кухнята.
Водопроводчикът, който беше извикала по неотложност, беше цъкнал с език, беше вдигнал четири дъски от пода и очевидно беше разкрил теч в отходната тръба. Беше източил казанчето, осведоми я, че ще й би трябвало напълно нова водопроводна апаратура – „ Имайте поради, че едва ли бихте желали да употребявате тази баня още дълго. Баба ми и дядо ми са по-млади от нея “, – след което беше изпил две чаши мощно подсладен чай и я беше таксувал триста и осемдесет лири. Беше почнала да назовава това „ налог „ Мерцедес “. Всеки занаятчия, който видеше скъпата спортна кола, типичен модел, паркирана на алеята пред къщата, автоматизирано добавяше двайсет и пет % към фактурата, която към този момент беше приготвил.
– Значи, това провокира запушванията? – беше попитала Лайла, до момента в който набираше пинкода на кредитната си карта и се мъчеше да не мисли за дупката в месечния бюджет, която щеше да се отвори.
– Не. Сигурно е нещо друго – беше отвърнал той. – Но явно не можете да я употребявате сега. И всички тръби в банята би трябвало да се сменят. И като сте почнали, най-добре подменете и подовата настилка. Пръстите ми потъват в някои от дъските.
Бил беше поставил мазолестата си длан върху рамото й, до момента в който затваряше вратата зад майстора.
– Всичко ще се подреди – сподели той и леко я стисна. Това беше неговия метод да изрази прочувствена поддръжка. – Мога да оказа помощ, знаеш.
– Няма потребност – бодро се обърна към него тя. – Ще се оправя. Всичко е тъкмо.
Той беше въздъхнал безшумно, след това се обърна и сковано се запъти към стаята си.
Бил живееше при тях към този момент девет месеца, откакто се реалокира малко след гибелта на майка й. Понеже си беше Бил, не беше го заварвала да хлипа истерично или да умира от апетит, или пък да остави къщата в занемарен тип. Беше се затворил последователно в себе си и някак си се беше смалил до неясно копие на напетия някогашен занаятчия на мебели, който тя познаваше от три десетилетия, трансформирайки се в нереален контур. „ Просто ми липсва “, споделяше той, когато Лайла се отбиеше за вечеря и се суетеше из къщата, мъчейки се да внесе малко сила в застиналите стаи.
Истината беше, че и Лайла не се справяше изключително добре. Беше изпаднала в потрес, когато Дан разгласи, че се изнася. Когато най-накрая разбра за Маря, осъзна, че напускането на Дан беше незначително лек удар, нещо, което едвам я бе засегнало спрямо това. Почти не беше спала първите шест месеца, в главата й бушуваше токсична буря от най-накрая свързани влакна, от обвинявания, страхове и ледена гняв, хиляди неизречени гласно разногласия – разногласия, които Дан някак постоянно успяваше да избегне: „ Не пред децата в този момент, Лайла, може ли? “.
А след това, единствено няколко месеца по-късно, даже и това беше засенчено от неочакваната гибел на Франческа. Затова, когато предложи на Бил да се придвижи при тях за малко, и двамата изрично си бяха споделили, че го прави, с цел да помогне на Лайла с децата, да я поддържа чисто на практика, до момента в който тя свикне с живота на уединен родител. Бил резервира къщата и през множеството дни ходеше да работи в дребната дървена колиба в края на градината, където поправяше столовете на съседите или заглаждаше нови спънки за парапета на стълбите, с цел да не падат децата през пролуките в дома на Лайла. Никой от двамата не повдигаше тематиката по кое време ще се върне вкъщи. И без друго наличието му не пречеше на персоналния й живот (какъв ти персонален живот?), а и с благия си темперамент Бил внасяше в това, което беше останало от фамилията й, по този начин нужното им чувство за непоклатимост и последователност. Беше като котва за дребната им гребна лодка, напразно мятащата се по вълните, която като че ли в множеството дни беше леко наводнена и нестабилна и като че внезапно и без предизвестие се бяха озовали в дълбоки води без посока.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ